Въпроси търсят отговори…

Преди години, когато публикувах първият си постинг в интернет бях завладян от идеята, че шанса да изразяваш своята позиция открито и без притеснения е огромна крачка напред в развитието на моята родина, имайки предвид миналото, което все още помня добре. Вярвах, че е споделяйки мнението си, допринасям за развитието на страната си. Убеден бях, че има смисъл.

Днес, пет-шест години по-късно, моята увереност не е толкова силна. Опитвам се да намеря причина да не спра да пиша в блога си. Опитвам се да открия онзи ентусиазъм, който имах в началото. Опитвам се да си отговоря на въпроса – има ли смисъл?

Един въпрос ме измъчва от доста време и може би ако открия отговора, той ще ми помогне да реша, дали да продължа или да се откажа. Питам се – защо у нас има толкова малко желание за съзидание, за творчество, в каквато и да е форма. Креативността в обикновенния живот, креативността в ежедневието на обикновения човек е или голяма рядкост, или никой не смята, че нейните плодове са достойни да бъдат споделени.

First blog post

This is your very first post. Click the Edit link to modify or delete it, or start a new post. If you like, use this post to tell readers why you started this blog and what you plan to do with it.