Въпроси търсят отговори…

Преди години, когато публикувах първият си постинг в интернет бях завладян от идеята, че шанса да изразяваш своята позиция открито и без притеснения е огромна крачка напред в развитието на моята родина, имайки предвид миналото, което все още помня добре. Вярвах, че е споделяйки мнението си, допринасям за развитието на страната си. Убеден бях, че има смисъл.

Днес, пет-шест години по-късно, моята увереност не е толкова силна. Опитвам се да намеря причина да не спра да пиша в блога си. Опитвам се да открия онзи ентусиазъм, който имах в началото. Опитвам се да си отговоря на въпроса – има ли смисъл?

Един въпрос ме измъчва от доста време и може би ако открия отговора, той ще ми помогне да реша, дали да продължа или да се откажа. Питам се – защо у нас има толкова малко желание за съзидание, за творчество, в каквато и да е форма. Креативността в обикновенния живот, креативността в ежедневието на обикновения човек е или голяма рядкост, или никой не смята, че нейните плодове са достойни да бъдат споделени.